Офіційні свята в болгарській державі 1879-1944 рр

Анотація

В статията се разглежда развитието на официалната празнична система на
българската държава от създаването й през 1879 г. до съществените обществени и
политически промени, настъпили през 1944 г. Показано е присъствието както на
традиционните църковни празници, така и промените в отбелязването на светските
празнични дни. В периода до войните 1912-1918 г., а и след това до 1944 г. в българската
държава няма само един, водещ официален празник, няма и национален празник. Още от
1880 г. насетне в календара навлизат празничните дати, свързани със семейството на
монарха – рождени и имени дни на княз и престолонаследник, възшествие на престола,
рожден ден на княгинята. След войните, водени от българската държава през второто
десетилетие на ХХ век, относно празничния календар продължава да действа законът
от 1911 г., но се налага практиката отделните ведомства да определят допълнително
някои официални празнични дни. Така се появява един от най-дълго честваните празници
в прослава на мирния духовен труд – Денят на народните будители – Първи ноември.
Още до създаването на българската държава като един от традиционно честваните и
църковни, и светски празници се очертава 11 (след 1916 г. 24) май. В периода между
двете световни войни неговото водещо значение се утвърждава и той е представен в
обществото като «Българският празник», не само като ден на светите Кирил и
Методий, а и като «празник на българската писменост – един от най-светлите
културни празници на българския народ».
С настъпилите в средата на 40-те години на миналия век съществени
преобразования в българското общество, новите управляващи въвеждат сериозни
промени и в празничната система на страната. Тези нововъведения оставят трайни
следи в българската официална празнична система, която действа в този си вид до края
на 80-те години на ХХ в. Те ще бъдат предмет на отделна публикация.